Езикови изисквания за етикетите на дрехи в ЕС: практическо ръководство

Колекция, която се доставя в пет държави от ЕС, се нуждае от етикет за състава, който могат да прочетат пет групи потребители – и пет органа за надзор на пазара. При доставки до двадесет държави въпросът се превръща в пъзел за оформление: как да съберете една и съща информация на много езици върху лента, която пак е удобна в страничния шев? Това ръководство разглежда езиковите правила при етикетирането на текстил в ЕС и практичните решения, които използват производителите на етикети. За пълния списък на това, което трябва да съдържа етикетът, вижте нашето ръководство за изискванията на ЕС за етикетите за пране.

Тази статия е обща информация за купувачите на етикети, а не правен съвет. Националните правила и тяхното тълкуване се променят; проверявайте при компетентния орган или при специалист по съответствие за всеки пазар.

Правилото: член 16 от Регламент (ЕС) № 1007/2011

Регламент (ЕС) № 1007/2011 относно наименованията на текстилните влакна и етикетирането се прилага пряко във всички държави членки. Член 16 определя езиковото правило: влакнестият състав и свързаните описания върху етикетите и маркировките трябва да са на официалния език или езици на държавата членка, в която продуктът се предоставя на потребителя, освен ако тази държава членка не предвижда друго.

От това следват три практически последици:

• Правилото е обвързано с мястото на продажба, а не с мястото на производство или държавата на марката. Дреха, произведена в България и продавана във Франция, се нуждае от френски език.
• То обхваща задължителната информация за влакната: наименования на влакната, проценти и изявления като това за нетекстилните части от животински произход. Символите за пране не зависят от езика – една от причините да са толкова широко използвани.
• Същият състав трябва да е посочен на изисквания език преди покупката, включително в онлайн магазините и каталозите.

Държави с повече от един официален език

Когато държава членка има няколко официални езика, националните правила определят колко от тях трябва да присъстват. Няколко примера, за които купувачите питат най-често:

• Белгия – белгийското законодателство обвързва задължителната информация за продукта с езиковия регион, в който продуктът се пуска на пазара. Затова марките с национална дистрибуция обикновено етикетират на нидерландски и френски и добавят немски за немскоезичната общност.
• Финландия – текстилните етикети трябва да са едновременно на фински и шведски.
• Ирландия – информацията може да е на английски или на ирландски.
• Люксембург и Малта – и двете имат повече от един официален език; проверете националното изискване, преди да разчитате на един език. На практика много марки покриват Люксембург с френски и немски, а Малта – с английски.

Наименованията на влакната трябва да са от Приложение I

Могат да се използват само наименованията на влакна, изброени в Приложение I на регламента, като всяка езикова версия на регламента съдържа собствен официален списък. Не е достатъчно да преведете „cotton“ с речник: копирайте официалния термин от езиковата версия на Приложение I за всеки пазар. Търговските наименования могат да стоят до официалното наименование, но никога вместо него.

Винаги проверявайте окончателните термини спрямо официалния текст на Приложение I във всяка езикова версия – малките разлики в правописа, рода или ударенията са чест източник на грешки.

Съкращения и кодове

Съкращенията на наименованията на влакната не са разрешени върху етикета. „CO“, „PES“ или „EL“ не могат да заменят „памук“, „полиестер“ или „еластан“. Регламентът допуска съкращения само като код за обработка, при условие че са определени в международен стандарт и са обяснени в същия документ – правило за търговските документи, а не за потребителските етикети.

Това, което можете да съкратите, е обозначението на езика. Двубуквени кодове като EN, DE, FR, IT или ES пред всеки ред помагат на потребителите бързо да намерят своя език и пестят място, стига самите наименования на влакната да са изписани изцяло.

Оформление на етикет за състав на 10–20 езика

Регламентът изисква също съставът да е лесно четим, с еднакъв размер, стил и вид на шрифта. Не можете да смалите някои езици, за да направите място за други. Остават три начина да съберете много езици:

1. Групиране на езиците върху един дълъг етикет

За 4–8 езика често е достатъчен един дълъг етикет с двустранен печат. Групирайте състава по компоненти (основен плат, подплата) и, където оформлението позволява, повтаряйте процентите само веднъж на ред, като наименованията на влакната на всеки език следват неговия код.

2. Етикети за пране тип книжка

За 10–20 езика стандартното решение е етикет книжка: няколко отпечатани листа, наслагани един върху друг и пришити в шева от единия край, така че потребителят да може да ги прелисти. Всеки лист носи група езици; първият обикновено съдържа марката, размера, символите за пране и най-важните пазари. Как се сгъват и пришиват книжките, вижте в ръководството за видовете сгъване на етикети.

3. Разпределяне на информацията между няколко етикета

Марката, размерът и произходът могат да са на отделен тъкан етикет или етикет с размер, така че лентата за пране да остане свободна за състава и символите. Дръжте цялата задължителна информация за състава заедно – на един етикет или в една книжка.

Това са типични отправни точки; реалният размер зависи от броя на компонентите, влакната и допълнителните изявления. Нашето ръководство за размери на етикети посочва стандартните ширини на лентите.

Размер на текста

Законодателството на ЕС не определя минимален размер на шрифта, но четимостта е законово изискване и текстът трябва да издържи на пране. Върху сатенена или тафтена лента рядко слизаме под височина на главните букви около 1,2–1,5 mm и използваме ясен безсерифен шрифт с пълна поддръжка на гръцки, кирилица и централноевропейски знаци като ł, ő, ş и č. Проверете всеки специален знак в мострата: липсващо ударение означава липсващо наименование на влакно.

Практически чеклист

• Избройте всяка държава, в която продуктът ще се предлага на потребители.
• Свържете всяка държава с изисквания език или езици, включително двуезичните пазари.
• Вземете наименованията на влакната от официалния списък в Приложение I на всяка езикова версия.
• Преведете и изявлението за животински произход, където е приложимо.
• Изберете формата – единичен, двустранен или книжка – според броя на редовете, а не на късмет.
• Проверете специалните знаци и процентите на всеки език.
• Посочете същия състав и в продуктовите страници на онлайн магазина си.

Какво може да се промени

Комисията преразглежда Регламент 1007/2011, като дигиталното етикетиране е сред обсъжданите теми, а предложение беше планирано за 2026 г. Към момента на писане физическият етикет остава законовото изискване и не се прилага промяна в езиковото правило. Успоредно с това дигиталният продуктов паспорт по ESPR ще добави дигитален слой към текстила; разгледайте нашите QR етикети, готови за DPP, ако искате да подготвите код заедно с многоезичния текст.

Често задавани въпроси